Тамилският е най-старият език в света

Кой е най-старият език на света? На този въпрос е почти невъзможно да се отговори, защото писмените сведения са оскъдни или никакви. Езици, които са се предавали устно в продължение на столетия, после бързо изчезват – именно защото не са оставили никакви писмени дири.

Писмени дири оставят само писмовните езици – и то единствено, ако са документирани на трайни носители, които оцеляват през хилядолетията. Текстове, записани на органични носители, например на кора от дърво, лесно изчезват. За разлика от текстовете, издълбани в камък или в глина.

Най-старите писмени сведения

Най-старият документиран език е запазен в източниците с клиновидно писмо – един шрифт с клинообразни знаци, които са били издълбавани в мека глина. Най-старите клинописи, достигнали до нас, произхождат от Шумер и Месопотамия и са възникнали между реките Тигър и Ефрат през четвъртото хилядолетие преди новата ера. Епосът „Гилгамеш“ е най-известното произведение на шумерски език, а клиновидното писмо е залегнало в основата и на възникналите доста по-късно европейски писмености.

Почти връстник на клинообразната писменост е египетското писмо – йероглифите. На гробницата на фараона Перибсен (2775-2650), шести цар от Втората династия, избрал да носи името на бог Сет, с йероглифи е изписано първото известно завършено изречение в човешката история: „И той обедини двете страни за своя син, двойния цар Перибсен“.

Шрифтовете са запазени, но ние изобщо не знаем как са звучали древните езици шумерски, акадски и древноегипетски. Защото и трите езика са мъртви, тях вече никой не ги говори.

По света в момента се говорят 7100 езика, като 40% от тях са заплашени от изчезване, пише actualno.com. Определени езици вече се говорят от съвсем малки групи хора и може би след няколко поколения наистина ще изчезнат. В същото време други езици процъфтяват. Половината човечество например използва общо 23 езика, като десетте най-разпространени се класират така: китайски (мандарин), испански, английски, хинди, арабски, португалски, бенгалски, руски, японски и пенджабски. На единайсето място в това класиране е немският език.

Най-старият жив език

Редица лингвисти смятат, че най-древният език, който все още се използва, е тамилският – един от 22-та официални езика в Индия, който се говори от 85 милиона души, включително и в Шри Ланка. Най-ранните писмени източници на тамилски датират от 5 век преди новата ера, но има индикации, че езикът е поне на 5000 години.

Санскритският език съществува поне от 3000 години, но днес почти никой вече не го говори. Преди хилядолетия той функционира главно като език на учените хора, на който в Индия се пишат религиозни и литературни текстове. Санскритският е в основата на редица модерни индийски езици и диалекти.

Китайският държи друг рекорд: той е най-старият език, който се говори без прекъсване. В момента го използват над 1 милиард души. Корените му могат да бъдат проследени с хиляди години назад в историята. Смята се, че езикът е възникнал преди около 4500 години и лежи в основата още на бирманския и на тибетския езици. Най-старите писмени паметници на китайски език са запазени на коруби от костенурки и на животински кости отпреди около 3300 години.

Сред най-старите все още говорими езици на света спадат още иврит и арабски. Корените на тези два афро-азитаски езика може би се крият някъде 10 хиляди, ако не и 20 хиляди години назад. Но писмените източници са „само“ на около 3000 години.

Съществувал ли един общ праезик?

А как точно са възникнали езиците? Антрополозите и лингвистите предполагат, че това е резултат от действието на различни фактори: човешкият мозък се развива като комплексна система, хората започват да общуват, осъзнават необходимостта да си сътрудничат, примерно по време на лов или при търсенето на храна. Езиците навярно произхождат от първоначалната комбинация между общуване с жестове и с телесни движения. Съществува и друга теория: че всички днешни езици произхождат от някакъв древен „протоезик“.

Но за съществуването на такъв универсален език няма никакви доказателства. Най-вероятно праисторическите общества са развили многобройни регионални езици и диалекти. Многообразието на говоримите езици в хода на историята се увеличава в резултат както от географската изолация, така и от културния обмен и миграцията.