1,84 млн. дават на група, осъдена на 26,5 г. затвор за нередна търговия с картини

паметник на архитектурата и на културата!
Защо пропусна, скъпи приятелю, коментар по твърде съществената тема – особено в Деня на Левски, който избра за отговора си към мен: Кой и защо зазида килията на Апостола на свободата?

Защото при ремонта на Двореца тя беше унищожена, също като римските останки в основите на сградата! Не го твърдя аз, Бисера Йосифова го твърди и го показва! А не е тя да не разбира като мен.

В тази връзка, защо, уважаеми, аз „случайния човек”, както ме нарече – е, нямам претенции да бъда световноизвестен, та се питам защо беше лансирана при Борисов 1 идеята да се махне от Двореца, или въобще, Националният етнографски музей?
Защо и досега държавата се държи с него като с мащеха? За него си струва да се дадат 1,84 милиона от дарението на австралийската българка...

Но ще ги харчат за картини представители на една особена група хора. За разлика от сега, даже и при соца, тяхната търговия за набавяне на картини за Галерията за чуждестранно изкуство беше  разследвана и някои получиха присъди, въпреки постовете си.
 Какво пише в публикуваните по случая документи, за да не бъда обвинен, че без да разбирам пиша? 20 години затвор за заместник-министъра на външните работи и началник на групата Живко Попов. 6 и половина години затвор за културния заместник-министър Емил Александров. Присъдата е за „стопански злоупотреби” при набавянето на колекцията от картини по Програма 1300. От 9 милиона валутни лева, т.е.долара, са отчетени 2,5 млн.!!!

Е, демократичната власт ги помилва и предсрочно ги пуска, едва ли не са представяни за дисиденти.  Интересно е, че присъди получиха само някои от групата. Други не...

Техният вкус пролича при откриването на Квадрат 500, който – апропо – след всичките десетки милиони, похарчени за целта, не е довършен.
Нали и ти забеляза след откриването хартиените лентички, вместо красивите метални табелки от ГЧИ до картините, разноредието от епохи и несъществуващата логика, вместо чудесно ориентирания стар порядък, липсата на българско изкуство от последните десетилетия в националния музей...

Видях там случайно Светлин Русев, казах му тези работи – не разбирам нищо, но щом правят впечатление на мен, представи си какво впечатление правят на разбиращите като него!

Вежди, единственият повод, по който споменах името ти пред България он еър, беше свързан със старта на проекта Квадрат 500 за национален музеен комплекс. Казах истината – при кмета Петър Междуречки, който дава началото през 1980-81 година. Направих го в чест на паметта на този човек, който беше починал ден преди предаването, в което участвах. Горд съм, че лично го интервюирах, за да бъдат точни данните в книгата Кметовете на София, която чрез тях разказва историята на града.

Казваш, нищо не съм направил. Е, това съм го направил. Както и първия от десетилетия албум на Майстора, който съставихме и издадохме със съдружника ми и с кмета на Кюстендил Петър Паунов. Пак ние направихме кампания за Майстора, така че получи място в челото на класацията Великите българи. Издадохме и Хубавите къщи на София - разказваме и показваме историята как австрийските архитекти – и тези на Двореца в това число, възпитаха и предадоха занаят на първото и второто поколение български архитекти и оформиха евроцентъра на столицата. И книгата Светата София, събрала всички най-важни – повечето непознати – храмове на милионния град, пак ние я направихме...

Дано не си се засегнал, приятелю, от думите ми, че „този министър на културата е по-добър от предишния министър на културата”. Ама предишният не си ти! Рашко Младенов е.

Приемам поканата ти за кафе, макар аз кафе да не пия кафе, а чай. Жив и здрав бъди!  

Борис Ангелов