Страданията на младия Вертер в ново издание

 „Страданията на младия Вертер” – малкият роман, заклеймяван от едни и възхваляван от други, превърнал Гьоте в литературна знаменитост из цяла Европа, излиза в ново издание на български език след почти 30 години отсъствие от книжарниците. Непреходната творба на немския класик попълва поредицата „Световни литературни шедьоври” на издателство „Кръг”, която включва „Енеида” на Вергилий и още един дебютен роман - „Бедни хора” на Достоевски. Художник на цялата поредица е проф. Виктор Паунов. „Страданията на младия Вертер” и е сред най-значимите произведения в творчеството на Йохан Волфганг фон Гьоте, който пише романа само за пет седмици и половина, когато е на 24 години. Наполеон Бонапарт го нарича една от най-великите творби в цялата европейска проза. Дебатите около неговата значимост продължават и до днес. Докато немските критици спорят около достоверността на изразените чувства,  прочутият германски писател и литературен критик Марсел Райх-Раницки нарича „Вертер” „един от онези романи, които всеки образован немскоговорящ човек би трябвало да прочете”. Книжката, посветена на разтърсващата сила на невъзможната любов, предизвиква при излизането си възмущение у моралистите, но въпреки това бурният й успех надхвърля всички граници.

Творбата е опияняваща за мнозина юноши в подобно на Вертер състояние. Млади хора из цяла Европа започват да следват примера героя във всичко: облекло, поведение, изказ. Разказва се история, според която млад англичанин припаднал на улицата, когато срещнал автора на „Вертер“. Но това е нищо в сравнение с вълната от самоубийства сред младежите из цяла Европа, последвали примера на нещастно влюбения Вертер. Така започва дискусия за медийния ефект от даването гласност на самоубийствата, която продължава до днес. От 70-те години психологията се занимава с феномена имитационни самоубийства, известен като ефект на Вертер. Обстоятелствата и съдържанието на романа, написан в духа на младото бунтарско направление „Буря и натиск“, обявяващо се против постулатите на Просвещението и развяващи знамената на личната свобода и властта на чувствата над разума, го поставят в деликатно положение сред съвременниците му. Главният пастор на Хамбург заклеймява романа като безнравствена книга, която прославя прелюбодейството и самоубийството, провъзгласени от християнската религия за смъртни грехове. Градските власти забраняват романа в Лайпциг, Виена и Копенхаген. На своя довереник Екерман, Гьоте разказва, че е подхранвал писането на тази книжка с кръвта на собственото си сърце. Историците проследяват връзка между романа и платоничните отношения на автора с вече сгодената Шарлоте Буф, както и със самоубийството на приятеля му Карл Вилхелм Йерусалем, който бил влюбен в омъжената Елизабет Херд.