Ще проговорят ли македонците на албански?

Албанското малцинство в Македония настоява албанският официално да стане втори държавен език в бившата югославска републиката. Въвеждането му да стане по региони, се застъпват някои експерти и политици.

Необходима е нова уредба на официалното използване на албанския език в Македония, смятат политическите представители на албанското малцинство в парламента в Скопие. Според тях албанският трябва да се въведе със закон като втори официален държавен език в Парламента, правителството, в публичната комуникация с централната власт и с всички държавни органи и институции, макар че не е задължително на всяка цена да са употребява на цялата територия на страната. Професор Мурати от университета в Тетово смята: "Не е нормално на заседание на парламента някой депутат да говори на албански, а министърът, също албанец, да му отговаря на македонски. Защо министрите да са длъжни да говорят само на македонски, след като депутатите, ако са албанци, имат право да говорят на албански?" Лингвистът също е на мнение, че албанският трябва да стане втори официален език в Македония, но не бива да се държи на използването му в цялата страна. В градове като Струмица и Щип, например, където няма албанци, не се налага употребата на албански език.
Друг представител на албанската общност, Ресул Шабани, е на мнение, че всички албанци в Македония, независимо къде се намират и каква е числеността на конкретната им общност, трябва да получат правото да взаимодействат с централната власт и с държавните органи и институции на майчиния си език."Албанският трябва да се употребява в цялата република, но не и на всяка цена. Трябва обаче да го употребяват институциите и министерствата."
Людмил Спасов, професор в Катедрата по македонски език в Държавния филологически факултет в Скопие предупреждава за опасността. "Ако албанският се въведе като втори държавен език на цялата територия на Македония, включително и там, където няма албанско население, това не може да бъде политически оправдано. То ще се възприеме като федерализация на страната - лингвистична и всякаква друга", подчертава Спасов.Политологът Жидас Даскаловски не вярва, че има такава опасност. Според него обаче: "Всеки закон трябва да се обмисли добре. Нужна е задълбочена подготовка. Нека видим, например, каква ще бъде цената за преводи в двете посоки. Ако установим, че те прекомерно ще натоварят държавния бюджет, може би, заради финансовата криза, този закон трябва да се отложи за по-добри времена." Информацията е цитирана от БГНЕС.