ППДБ внесе предложенията за реформи в службите за сигурност

Входираме законите за реформи в службите за сигурност. Това заяви съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков в Народното събрание пред журналисти, предаде БНР.

Приемането на страната ни в Шенген и повишаване на доверието в службите за сигурност са основните мотиви, с които ПП-ДБ внасят промени в законите за реформа в службите, обявиха съпредседателите на парламентарната група на формацията Кирил Петков и Атанас Атанасов на брифинг в парламента.

Както БНР вече съобщи, промените в двата закона - за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и за Националната служба за охрана, предвиждат да се промени механизмът за назначаване на ръководители на службите за сигурност, като освен за Военното и цивилното разузнаване, това да важи и за ДАНС, ДАТО и НСО. Сега те се предлагат от правителството, а президентът издава указ. Идеята е те да се предлагат от правителството, както и досега, но да се избират от парламента след публични изслушвания в комисии, а не както досега – да се назначават с указ от президента.

Изключение се прави за служба "Военна информация", като се допускат две възможности – когато директорът е цивилен и когато е военен, назначаването ще се прави по различен начин - с гласуване в парламента в единия случай и с указ на президента - в другия.

Кирил Петков заяви, че е готов да преговаря за подкрепа с ГЕРБ-СДС, които изразиха резерви:

"Надявам се да преразгледат това тяхно виждане, защото се надявам, че Шенген е толкова голям приоритет за тях, както и за нас. Също се надявам да не се изчаква да дойде ротацията, за да можем да придвижим въпроса за Шенген, защото идват европейски избори, идват изборите в Австрия, така че ние не можем да чакаме повече. Готови сме да продължим разговорите с тях и се надяваме да ги убедим".

Атанас Атанасов обясни, че засега няма да предлагат сливане на военното и цивилното разузнаване, но не се отказват от идеята:

"Не се отказваме от този приоритет и се надяваме в близко време да убедим и ГЕРБ, и ДПС, и останалите политически сили, за да получим подкрепа, защото това също е много важна стъпка за създаване на единен разузнавателен орган - от едно место да се получават задачите".

Петков допълни:

"В четвъртък и петък миналата седмица прекарах в Австрия на срещи с много от политическите партии в австрийския парламент, както и с външния министър на Австрия. Темата беше Шенген и сигурността в Шенгенското пространство. Това, което те заявиха ясно, е, че най-големият въпрос във връзка с тяхното вето е сигурността на миграционните потоци, сигурността на границата и информационна сигурност".

"Колегите от ГЕРБ показват непълна готовност да подкрепят законите", добави Петков и изрази надежда ГЕРБ да подкрепят проектите.

Атанас Атанасов коментира отказването им две от службите да се слеят:

"На този етап това е частен случай. Не се отказваме от този приоритет, работим да убедим останалите политически сили, защото това е важна стъпка за съставяне на единен орган".

Той посочи, че по отношение на назначения в службите трябва да се спазва политически неутралитет:

"Недопустимо е председатели на специални служби да изразяват политически позиции. Всички ние сме за това политическите лидери да не се занимават с прякото управление на службите за сигурност. МС е този, който трябва директно да управлява системата за сигурност и да изисква периодично обратен доклад. В това отношение има дефицит, който трябва да бъде компенсиран през Съвета за сигурността към МС".

Той подчерта, че по Конституция Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност. Атанасов посочи, че президентът назначава генералитета.

Според Петков месец декември е важен, защото тогава се събират европейските ни партньори и предстои да се вземе решение за влизането ни в Шенген.

"Не увеличим ли доверието в службите ни за сигурност, намаляваме нашите шансове", смята той.

Петков коментира, че се надява ГЕРБ да припознаят Шенген като основен приоритет.

"Най-добрият начин да се разрешават проблемите е да се седне на една маса. Както земеделците го направиха, така и те (миньори и енергетиците - бел.ред.) трябва да го направят. Тук трябва да се седне между правителство и протестиращи", каза Петков и посочи, че срещите с отделни политически партии няма да доведат до решаване на проблема.

"Нека двете страни седнат на една маса възможно най-скоро", препоръча той.