8 пъти по-малко пари от емигрантите, но остават инвеститор №1 у нас: БНБ

Парите, изпращани у нас от българите, живеещи и работещи в чужбина, бележат рекорден срив. По данни на БНБ през първите два месеца на 2021 г., емигрантските трансфери са едва 24,8 млн. евро. За сравнение за същия период на миналата година преди коронавирусната истерия и карантините беше 8-кратно по-висока -  198,2 млн. евро. До ковид - кризата българите зад граница изпращаха между 80 млн. и 100 млн. евро месечно на семействата си в родината. Трябва да се има предвид, че криптовалутите и системи като Револют, както и на традиционните фирми за парични преводи като Уестърн Юниън и Мъниграм, които БНБ няма как да отчита в статистиката си, се развиват непрекъснато и са много удобни за емигрантите ни. В сумата, пресмятана от централната банка, липсват и огромните суми, пренасяни в брой за близки и роднини, за приятели и лихвари. Нашите зад граница обаче и при това положение, дори само по официалната банкова статистика, пак си остават най-голям инвеститор в икономиката на България. Общо за 2020 г. българските емигранти зад граница са изпратили 358,9 млн. евро. Това е над три пъти по-малко от предкризната 2019 г., когато БНБ отчете рекордните 1,2 млрд. евро на фона на бизнес инвестиции на стойност 630 млн. евро. За 10 г. емигрантите са изпратили 8,85 млрд.евро само по банка у нас. Водят нашите хора в САЩ, Испания, Германия – от всяка страна с по над 1 млрд.евро, следвани от диаспорите във Великобритания, Гърция и Италия с по над половин милиард евро. После се нареждат българите от Белгия, Австрия, Франция, Нидерландия, която затваря десетката. 11-и са нашите от ЮАР, 12-и от Канада, чак 13-и са най-активно гласуващите от Турция и накрая в групата с трансфери над 100 млн. евро за 10 г. са емигрантите ни от Чехия.