6 години 19 минути

Точно преди 6 години, отново беше понеделник, стартира първият национален безплатен всекидневник в България. Даваха на 19 минути то ли 6 месеца, то ли 10 месеца живот. Пък той започва 73-ия си месец днес. И продължава...

Двама мастити издатели се опитаха да имитират оригинала, който е в ръцете ви. И съвсем логично се провалиха – единият за 4 месеца, другият за 6.

За цялото време, в което работим за София и за България, никога не сме се страхували да бъдем свободни. Нито, когато бяхме единственият всекидневник, който още през 2008 г. писа за архара на Първанов и за делата на Масларова – сегашните видни протестъри и десни се сетиха година след нас, щом падна Тройната коалиция. Нито пък през 2009 – 2013, когато пак ние, заедно с вестник Сега, бяхме единствените печатни медии, които посочваха проблемите в управлението на ГЕРБ. Ако не бяхме толкова активни нито случаят Мери Джейн щеше да бъде масово порицан, нито щяха да се видят далаверите с еврофондове в екологията, които доведоха до спирането на парите за България, нито глупостите във фонд Научни изследвания, които причини ресорният министър Сергей Игнатов и всичките му други безобразия, да не говорим за сагата Андрей Иванов, когото съборихме от всичките му постове, както и доста негови верни босове на общински предприятия.

Продължихме без страх и при Орешарски, докато никой друг не громеше конкретно най-некадърното правителство на България, а само по принцип. Ние извадихме и нагласените поръчки в Министерството на образованието, рушветите и мафиите в Министерството на земеделието, както и още куп неща. Други медии в същото време вземаха милиони. Да са живи и здрави!

Не ни е било страх и от олигарсите – ако не вярвате, питайте Огнян Донев или Петя Славова например, както и още цял куп техни събратя по съдба. През 2010 г. първи разказахме истинската история на КТБ от Ленин до бандитската приватизация по времето на Костов и оттатък при Цветан Василев. Три и половина години, преди Капитал и Протестна мрежа да се сетят за това. И монополите громим още от 2008 г., та чак и в този тържествен брой...

Имаше такава максима: „Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите  му”. Другарят Брехт не назовава точно журналистите, вярно. Обаче нас, ако питате, ние не сме мълчали, каквото и да е било времето през тези 6 години. Което понякога ни е струвало много скъпо. Но явно си е струвало.

Всеки ден ще е така до победата! Победата на здравия разум, на позитивната енергия и на желанието за промяна в нашия град, в нашата страна, в живота на всеки от нас – пишещи и четящи.